Невероятната история на укрепление Лисе

През 1935 г. започва да се засилва опасността от една нова война и на 2 август се съставя комисия, която трябва да представи проект за укрепителни съоръжения, които да помогнат като прикритие в отбранителни операции. Реализацията на този амбициозен проект е възложена на Военното командване в Солун. Комисията е наречена Комитет за проектиране на укрепления, а ръководството е възложено на полковник Йоанис Стрибер. Работа на Комитета е свързана с определянето на оптималната форма на фортификацията в отбранителната зоната, на линията и трасето на съоръженията, на необходимите разходи и на организацията на работите. В Комитета участват топографи, географи, инженери, архитекти и други военни единици, като Инженерните войски, и други институции като Националнит технически университет, много индустрии от Атина и Пирея (напр. фирмите на Гавалас, Триандафилидис и др.). В проекта са взели участие най-добрите, военни и цивилни, водещи специалисти.

Комитетът, под натиска на времето, извърша бързо избора на местата за строителство на укрепления и на всички други необходими съоръжения и представя своя доклад с предложенията си на Министерството на отбраната. Провежда се заседание и се взима решение за зоната на изграждане на проекта, която започва от Източна Македония (планина Беласица) до Комотини (Гюморджина), което покрива на части разстояние приблизително 300 км, без да се отчитат отклоненията на противотанковите зони и други допълнителни фортификационни съоръжения, които достигат до река Марица.

Основната цел на тази фортификационната линия не е провеждането на непрекъсната пасивна отбрана, а отблъскването на внезапна неприятелска атака като паралелно осигурява прикритие на експедиционни военни части. Комитетът в крайна сметка проучва построяването само на съоръжения само за нуждите за прикритие, които са били следните:

  • Незабавно отблъскване на внезапни вражески нападения.
  • Осигуряване на безпрепятствено мобилизация на пограничното население.
  • Осигуряване на бързо събиране на експедиционни войски в пограничния район.
  • Осигуряване от войските в укрепленията на определена зона за действие на експедиционните войски.

Комитетът достига до заключение за изграждането на затворени отбранителни комплекси и други външни съоръжения. Следва модела на френската отбранителна Линия „Мажино“, тъй като френската армия в периода между двете войни се е смятала за най-модерната за времето си. Комисии от гръцки офицери посещават френската линия и прилагат някои от елементите. Все пак, повечето елементи на гръцките отбранителни съоръжения са уникални.

Изглежда целият проект е замислен с временен и единствено отбранителен характер, с цел да осигури ценно време за подготовка на главните бойни сили, които ще изправят с по-голям успех срещу врага.

През 1936 г. Комитетът завършва проектирането на укрепленията Рупел, Каратас, Малага, Перитори, Лисе и Пирамоидес и се дава заповед за незабавно започване на строителните работи. Работите започват в Крекини (Беласица) през 1936 г. През същата година за началник на Генералния щаб е назначен генерал-лейтенант Александрос Папагос, който прави важни добавки и изменения в началния план. През май 1937 г. Комитетът работи в пограничната зона, северно от Драма и върху проучването за подходящо място за противотанково съоръжение между укрепленията Перитори и Лисе.

При липса на възможност за управление на строителните работи от държавния сектор, проектът е завършен по процедурата на предприемачески строеж от 1936 до 1938 г. За контрол на работите се назначават офицер-инженер, офицер от запаса или цивилен инженер и отговорници надзорници с различни специалности, също така и редници с един офицер за безопасност и сигурност.

Укрепление Лисе през 20-ви век

Интерес към укрепленията първо проявяват германските окупатори, които в продължение на две години проучват съоръженията със специални военни и технически екипи. От докладите им научаваме, че са използвали образцовата стратегия и строителната прецизност на укрепленията.

По време на окупацията българите се опитват да направят непригодна за употреба Линията „Метаксас”, като взривяват много неземни съоръжения. Също така се опитват да използват богатата на стомана арматура на бетона. Но скоро установяват, че цената на експлозивите надхвърля печалбата от стоманата. Това потвърждава факта, че количеството и качеството на материалите, които са били използвани при строежа на тези съоръжения е била отлична и образцова за тогавашните условия.
След освобождението и след края на Гражданската война, значителни части от Линията „Метаксас” продължават да се използват като фортификационни съоръжения за охраната на северната граница на страната.

През 70-те Гръцката армия в сътрудничество с НАТО, преобразува съоръженията на Линията „Метаксас”, за да отговарят на съвременните условия за водене на война, с модификации и адаптации, пригодени за съвременните оръжейни системи. Бункерите и подземните съоръжения биха могли да бъдат сигурно място при провеждане на операции в случай на ядрена или химическа война. Тяхното присъствие на границата на Западния и Източния свят допринася за сигурността на страната срещу надвисналата тогава опасност от север, в контекста на Студената война.

След разпадането на Съветския съюз и затоплянето на връзките между балканските страни, в нов климат на международни отношения и сътрудничество, съоръженията по Линията „Метаксас” постепенно губят предишната си роля. Оттогава те остават като паметници, които будят спомени и възхищение за една героична и болезнена част от гръцката история. Парк-музеят Лисе е един опит да бъдат представени и съживени събитията от миналото, но не с милитаристично настроение и националистически дух. Целта на проекта е посещението тук да бъде преживяване, което подбужда размисъл и връща историческата памет, както и една оригинално и творческо развлечение.

Бункер „Костенурка“ (Хелони)

В подземието на Укреплението е изложена експозиция със статични и динамични експонати.

  • Статични експонати:
  • Станция за симулация на оръдие
  • Помещенията с историческа информация със следните експонати: Геоморфология, Главни действащи лица (гърци и германци), Исторически снимки, Оръжията, Хроника на тридневната битка, Личният състав на укреплението, Материални останки, 24 часа в едно укрепление, Война и мир, Стаята на Командира, Картографска и комуникационна стая.
  • Запасът с муниции
  • Помещението на картечното гнездо
  • Цистерната с непитейна вода
  • Станцията за изпълнение на команди (СТЕКЕ)
  • Дигитални – интерактивни експонати:
  • Монитор, който предава хода на симулацията в реално време в Центъра за наблюдение на битката
  • Инструкциите при прекъсване на електричество
  • Система за предаване съобщения
  • Развлекателни дейности
By |2019-10-27T15:01:10+02:00октомври 27th, 2019|Гърция|Коментарите са изключени за Невероятната история на укрепление Лисе